През изминалите години университетът наистина ми разката фамилията. Ежедневните занимания от 9ч. до 9ч. изцеждаха силите ми и превръщаха в зомбиран, безчувствен получовек. В главата ми бяха единствено лекции, упражнения, курсови работи, а с нея се виждахме единствено вечерта. Обикновено беше забъркала някаква манджа, в повечето случаи не й се получаваха, но пък никога не съм споделял това. След вечеря измивах чиниите и се гушкахме за не повече от 15 минути. Единственото, което ми беше в главата и през това време бе как да оцелея идния ден. 

Ясно е, че човек оценява нещо само когато го загуби. За съжаление природата му е така. Аз не оценявах какво имах, нито в университета, нито в личния си живот. Исках повече и повече...Така реших да запиша още едно висше, което направи мозъка ми на пихтия, а за нея почти не остана време. Ходихме няколко пъти на Панчарево, на уличката на посолствата... Беше страхотно, тя не преставаше да ми говори, имаше толкова неща да ми кажа. Беше удоволствие да слушам разсъжденията и, как прескача от тема в тема с лекотата на малко дете. Заведох я в къщи, ходихме за риба, а тя не спря да снима през цялото време. "Виж, направила съм снимки", каза ми тя. Когато ги погледнах, видях един адски изморен, напрегнат човек.Да в това се бях превърнал, не можех да оценя страхотните моменти с нея- как я учих да лови риба, как се прегръщахме в студеното селско легло.

Сега единственото, което се надявам е да си намери подходящ човек. Такъв, който да се държи добре с нея, да я разбира, уважава, води за риба. Знам, че подобни мъже са единици. Всички търсят единствено удоволствието у жените, първичното животинско чукане... Моля се, това да не случва с нея, защото не знам как бих реагирал с такъв кретен. Мисля, че ще го пребия! За себе си се моля, да не се превърна в един дребен огорчен човек, критикуващ всичко. Празнината, обаче, която остана след нея, никоя не може да запълни.

Идиот!

tova ve4e e tajno...jal mi stana za teb.... a tq sigurno e bila mnogo vesel 4ovek....izgubil si mnogo ili vsi4ko...ti si znae6 nai dobre..

тъжно е...............
това се случва все по-често и по-често,защото забравиме ...да сме щастливи с някого... може би..
Но поне следващият път знаеш, как да не постъпваш с половинката

Казват човек се учел от грешките си, ама чесно казано сгрешеното с нея ще запомниш, но със новата пак ще допуснеш грешки. Или казано по - просто връзките са различни и грешките които допускаме са винаги нови, колкото и да се стараем да не допускаме старите...,толкова повече допускаме нови. И така всичко се повтаря, цаката е да си хванеш някоя която да те разбира , независимо от това, каква е работата ти... :-Р